Вашите деца не са ваши чада. Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот ♥ Халил ДЖУБРАН
За брака
Тогава Ал-Митра проговори отново и рече:
– Учителю, кажи ни и за Брака.
И той отвърна с думите:
– Съчетани сте родени и съчетани ще бъдете завинаги.
Съчетани ще бъдете и когато белите крила на гибелта разпилеят дните ви.
Да, съчетани ще бъдете даже в безмълвната Божия памет.
Ала прегръдката ви дано охлабее – да можете да дишате.
И дано ветрите небесни волно духат сред двама ви.
Бъдете влюбени, само че не с обич окови – а разгорещено море посред двата бряга на душите ви.
Пълнете си един различен бокала, но не пийте от един бокал;
давайте един на различен от хляба си, само че всеки да си знае своя къшей.
Пейте, танцувайте и се радвайте, но бъдете всеки себе си самият, така както струните на лютнята са поотделно, въпреки да трептят в обединен напев.
Бъдете предани, само че не отдавайте сърцата си един на различен, тъй като единствено ръката на Живота може да ги запази.
Живейте наоколо, но не и в преголяма непосредственост, тъй като и колоните на храма се издигат поотделно и нито кипарис вирее в сянката на дъб, ни дъб пониква в сянка на кипарис.
За децата
А една жена с детенце на ръце продума:
– Кажи ни нещо за Децата.
А той й рече:
– Вашите деца не са ваши чада.
Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот.
Идват посредством вас, само че не са из вас.
И въпреки да живеят с вас, не ви принадлежат.
Можете да им отдадете любовта си, само че не и мислите си, тъй като те имат свои мисли.
Можете да им дадете заслон на телата им, само че не и на душите им, тъй като душите им населяват къщата на бъдното, в която не можете да влезете даже насън.
Можете да се стремите към тях, само че не се мъчете да ги извършите като себе си, тъй като животът не се връща обратно, нито помни през вчерашния ден.
Вие сте лъковете, които изстрелват чадата ви като живи стрели.
Стрелецът вижда задачата си върху пътеката на безкрая и ви огъва с мощност, тъй че вихрените Му стрели да отлетят далеко.
Нека огъването ви в ръката на Стрелеца е за радост; тъй като както Той обича литналата стрела, така му е мил и якият лък в десницата Му.
От „ Пророкът ”, Халил Джубран, изд. Кибеа, 2009
Картини: Khalil Gibran
